Върха на Планината кадето имаше Пещера

............

Дейдара си прелиташе над планината заедно с голямата си птица направена от глина.
-Хехе - усмихна се той, докато се наслаждаваше на гледката.

Той отмина и продължи пътя си.

Конан дойде тук, след дълго и спокойно преминаване из селото. Седна на един камък и чакаше някой да мине .. случайно.

Фуука се разхождаше и се мъчеше да се сети кой точно беше мъжа с бялата коса. Вярно беше чела доста за него но името и се изплъзна от ума. Накрая тя се блъсна в някакво синокосо момиче.
-А извинете.

Сега и беше шанса да се заяде с някой, но когато погледна момичето се отказа...
- Хах.. Няма проблем. - и направи лека усмивка.

Фуука леко отметна косата си и се усмихна миличко.
-Аз съм Фуука, а пак се извинявам, понякога съм доста непохватна.

- Конан.. - каза момичето и я огледа..

Фуука се учуди.
-Какво има? Да не би да съм се изцапала? Или да имам рана?

- Не, опитвам се да те запомня. - отговори Конан и направи тъпа усмивка..

Фуука се успокои. За нея външния вид беше едно от най-важните неща, след косата и разбира се.
-Конан, а? Много хубаво име.

- Мама и тате са виновни.. - каза Конан и извъртя очи х33

Фуука се засмя, но след малко смеха и секна. Тя погледна към небето и въздъхна.
-Е теб вече дадоха ли ти предупреждение, че ще те убият ако не си тръгнеш от селото?

- Не, но трябва да си взема робата на излизане .. - каза Конан и усети капки вода по лицето си ..
- Мамка му !! - изкрещя тя и влезе в пещерата..

Фуука се засмя и отиде при нея.
-Хайде ще ти помогна. Отиваме на спокойно и сухо място. За спокойствието не съм сигурна. А и трябва да ти се реванширам за блъскането.
След това фуука хвана Конан и те се затриха в земята.

Конан дойде тук и седна на ръба на една голяма скала, започна да си спомня за Яхико, тя и Пейн като малки,.. Дори и Джирая започна да й липсва.. Започна да духа лек вятър, който вееше косата й..

Конан си седеше и гледаше толкова отчаяно.. от хартийките се образуваха крила, но момичето си седеше ..

Брой мнения : 161 Join date : 02.03.2011

Минато се появи тук, почеса се и каза:
-Каква странна птица е довял вятъра..

Конан чу мъжки глас и обърна главата си за да види кой е ..
- Shit .. - измрънка тихо ..

Брой мнения : 161 Join date : 02.03.2011

Докато тя се обърне изведнъж мъжа се появи до нея. Той я погледна и каза:
-Здрасти. Как си Конан? Да не би да мислиш за старите времена, който ни липсват?

- Хъ .. Йондайме ?? - изгледа очудено ..
- Не те интересува за какво си мисля ..

Брой мнения : 161 Join date : 02.03.2011

Той вдигна рамене и каза:
-Добре де.. споко.. идвам с мир.. - след което я загледа и каза:
-Тъжна си.... това е гадно.. - Русокоското загледа напред.. където гледаше и тя и каза:
-Май ти развалих спокойствието.. ще те оставям - обърна се и с ръце в джобовете тръгна към пътечката за надолу.

Огромна ръка от листчета хвана Минато и го издърпа към Конан.

Брой мнения : 161 Join date : 02.03.2011

Минато си стоеше спокойно и каза:
-Можеше просто да кажеш остани, но както винаги държиш на своето и сама да се справяш със всичко - след тези думи се усмихна и се видя познатата тъпа физиономия на сем. Узумаки. Той я изгледа и попита:
-Та.. Как си? Какво правиш? Къде се губиш.. колко бяха.. 20 години?

- Някъде там .. - отговори Конан и го изгледа странно ..
- Би трябвало да ме убиеш ..